Озонотерапията представлява допълнителен терапевтичен подход, използван при лечението на диабетни усложнения, поради нейните антиоксидантни, противовъзпалителни и антимикробни свойства. Озонът модулира оксидативния стрес, подобрява тъканната оксигенация и микроциркулацията, което е от ключово значение при диабетната ангиопатия и невропатия.

Механизми на действие при диабетни усложнения
1.Оксидативен баланс и противовъзпалителен ефект – Озонът индуцира контролирано образуване на реактивни кислородни видове (ROS), което води до повишаване на антиоксидантната защита чрез активация на ензими като супероксиддисмутаза, каталаза и глутатионпероксидаза. Това намалява оксидативния стрес, който играе ключова роля в патогенезата на диабетните усложнения.
2. Подобряване на микроциркулацията и тъканната оксигенация – Озонът увеличава продукцията на 2,3-бисфосфоглицерат в еритроцитите, което улеснява освобождаването на кислород в тъканите и подобрява периферната перфузия. Това е особено важно при диабетна ангиопатия и диабетно стъпало.
3. Невропротективен ефект – Чрез намаляване на възпалителните медиатори (TNF-α, IL-6) и подобряване на ендотелната функция, озонотерапията може да намали симптомите на диабетна невропатия и да подобри нервната проводимост.
4. Метаболитни ефекти – Озонът потенциално модулира инсулиновата чувствителност, като активира ключови ензими в глюкозния метаболизъм и намалява системното възпаление, което играе роля в развитието на инсулинова резистентност.

Методи на приложение
• Малка и голяма автохемотерапия – Смесване на озониран кръвен обем с венозна автоложна кръв и повторното му въвеждане в циркулацията.
• Озониран физиологичен разтвор – Венозна инфузия на озонирана течност.
• Локално приложение – Озонови бани, озонирани масла и озонови газови камери за лечение на кожни лезии, включително при диабетно стъпало.

 

Д-р Ради Атанасов , ендокринолог